Какво да видим в Полиняно а Маре за половин ден

На четиресет минути от летището – и първата гледка, която ви посреща

Полиняно а Маре е идеалната първа спирка в Пулия – на около четиресет минути южно от летището в Бари, така че можете да кацнете сутринта, да вземете колата под наем и още преди обяд да гледате Адриатическо море отвисоко. Точно така направихме и ние: първата ни снимка тук е от 10:58 на 19 септември, около два часа след като слязохме от самолета.

И вие пристигате на летището в Бари? Можете да намерите изгодна кола под наем там чрез Localrent (партньорска връзка).

Градчето е построено върху варовикова скала точно над морето. Старият център е горе – бял и компактен, а брегът под него е низ от пещери и заливчета. Тук не ви трябва много време – половин ден е напълно достатъчен, – но и не бива да го пропускате.

Паркирахме на Parcheggio San Francesco – на няколко минути пеша от центъра и най-разумното място да оставите колата за няколко часа.

Лама Монакиле: плаж на дъното на дере

Това е снимката на Полиняно, която всички са виждали – и напълно заслужено. Малък плаж с камъчета се е сгушил на дъното на клисура между две скали, отгоре над нея минава стар мост, а от двете страни над водата се редят бели къщи. Виждате го отвисоко много преди да стигнете до него.

През септември все още е пълно с хора. Снимката в началото на страницата е от 12:37 и водата гъмжи от плуващи. Не се оплакваме – все пак това е малък плаж в известно градче, а морето е топло чак до есента, – но ако искате спокойствие, идете рано или изберете другия залив, за който пишем по-долу.

Тук може да се плува, а и в плана ни следобедът беше за плаж. Минете по моста, за да видите дерето отгоре, преди да се качите обратно в стария град. Стълбите към плажа са стръмни, а долу няма пясък, само камъчета, така че си вземете нещо за краката.

Обиколка с тук-тук: 40 €, половин час и си заслужава

Направихме обиколка на града с тук-тук – 40 € за тримата, около трийсет минути – уговорихме я на място с един от шофьорите, които чакат близо до центъра. Те са местни хора, а не някаква верига, и половината час е колкото возене, толкова и разказ: спират при забележителностите, обясняват какво се е случило на всяко място и ви разказват историята, покрай която иначе просто бихте минали.

Нямахме време да обиколим Полиняно пеша както трябва. Така или иначе това се оказа по-добрият вариант, а с дете разликата е огромна: или виждате панорамните места по брега, или си седите на паркинга. И никого не се налага да носите на ръце.

Заливът, който туристите пропускат – и лодка, пълна с книги

Заради едно нещо обиколката наистина си струваше парите – спирката, за която шофьорът ни каза, че туристите я пропускат. Отведе ни далеч от Лама Монакиле, до друг, много по-спокоен залив – рибарско заливче, където плуваха местни хора, а не туристи за един ден, с рампа за лодки, няколко вързани лодки и почти никой по скалите.

На скалата над него стои стара дървена гребна лодка, пълна с книги – можете свободно да вземете или да оставите книга. Това е Librarca в Cala Portalga. Лодката е била на рибар от Полиняно и вместо да я бракуват, мъжете, които се грижат за залива, я разрязали на две: в едната половина на три рафта има около сто книги, а от другата направили коледните ясли на залива (SiViaggia).

Обиколката с тук-тук минава и на север покрай брега: скали, бодливи круши и точно пред брега – Scoglio dell'Eremita, „Скалата на отшелника“, наричана още островчето Сан Паоло. Името идва от легенда за човек, който избрал скалата, за да изживее живота си в уединение. Някога на нея имало параклис на свети Антоний Велики, разрушен по време на война, а кръстът на върха е това, което виждате от брега днес. Скалата е и защитено място за гнездене на средиземноморската чайка (gabbiano corso) – рядък вид, който гнезди почти само около Средиземно море.

Good Time, бургер с октопод и кафе, за което си заслужава да седнете

Най-вкусното нещо, което ядохме през цялото пътуване, беше в Полиняно. Good Time е малко бистро в сърцето на стария град, на уличка под асма, с няколко масички отвън и голям октопод, нарисуван до вратата. Октоподът беше сготвен така, че да е мек докрай – нито гумен, нито жилав, – и го сервираха в бургер, а не в панини. Към него взехме frittura mista и местна бира.

После идва кафето – а в Полиняно кафето е съвсем отделна напитка. В Il Super Mago del Gelo на Piazza Giuseppe Garibaldi си поръчвате caffè speciale: еспресо със захар, сметана, лимонова кора и собствения сладък бадемов ликьор на заведението, сервирано в малка чашка с краче, за да се виждат пластовете. Марио Кампанела го измисля около 1965 г. и оттогава то е напитката на Полиняно, копирана по цялото крайбрежие (Comunicaffè). Сладко е, не е еспресо на бърза ръка, но пак трябва да го опитате.